1.
Поезията задава въпроси.
Поезията вятъра гони.
Поезията призрачен мост е.
Поезията е броня.
Поезията… Грозно-красиво…
Поезията…
Това е всичко.
Човек се ражда.
Човек си отива.
Поезията…
И нищо лично.
2.
Откъснати страници от календара.
Забравени дати. Вестници стари.
Кога дойде? Кога беше? Кога си отиде?
Не успях ни да го спра, ни да го видя.
Животът е призрачен сън с елемент на реалност.
Бях на някакъв бал. И се върнах от бала.
Боли ме глава. Свят ми се вие.
Сега и
тук.
От блъскане над…
По-вероятно – от махмурлук.
3.
Животът е случай, наслука,
божествен каприз.
Люлее се хвърлена кука
от свода златист.
Невинно, безбрежно, безцелно.
Звън. Шемет. Покой.
Несмислена рибка се стрелне
в трептящия зной.
Налапа стръвта и изчезне
след кратка борба
в огромната – сякаш че бездна –
небесна торба.
4.
Да, беше сън.
И повече от сън.
Любов, която никога не стига.
Неясна свобода. Но и верига.
И беше звън.
И повече от звън.
„
.Ещё не вечер…“*
1 Залезът пламти.
Кога ли този ден се изтърколи?
Каквото беше – беше. Но какво ли?..
Ни спомени. Ни пепел. Ни мечти.
5.
„
.Бели ружи, нежни ружи…“*
1 –
тъй безполезни и ненужни.
Лъжовна, сладостна печал,
нахлуваща през листа бял.
Поезията?..
Кукуригууууу…
Тече мигът, тече… Хвани го!
Е, хвана ли го? –
Среден пръст!
И пустота околовръст.
6.
Привити къщици – от самота.
Такава пустош, мараня такава…
От Бога и от хора изоставен,
забравен свят – почти до пропастта.
Прозорци слепи, скърцащи врати.
Като че казва нещо с глас пресипнал…
Да го докоснеш – и ще се разсипе,
буквално в бездната ще полети.
7.
Ти искаш да разкажа любовта,
обагрила живота ни в лъчисто.
Но как да се изкаже онова,
което всички думи обезсмисля?
Безсъници, сияния, копнеж
как да прихванеш в словеса и рими?
Как форма, образ, облик да дадеш
на нещо смътно и необозримо?
Ти искаш да разкажа любовта.
Прости, но нямам думи за това.
8.
Ти искаш да разкажа любовта…
Послушай как се ражда тишината,
как се роят снежинките с листата,
преди да си отиде есента;
как птицата към бездната лети,
без да усеща вятъра насрещен,
и как водата с камъка се среща,
за да добие плътност и черти.
Ако дочуеш нещо от това,
то може би разказвам любовта.
9.
Драскам, шаркам ала-бала,
търся думи, ръся рими.
Е, виновен е Михаля –
все подканя: „Догони ме!“
Уж от мене е на крачка,
уж след миг ще го докосна…
Но се случва все така, че
разминавам се на косъм.
И отново търся, ръся.
И отново пот се стича.
А на рамото ми – гъска
вместо малка златна птичка.
Сигурно ще го догоня,
ще го хвана, ще го грабна!
…Ако въобще си спомня
за какво ми е притрябвал…
10.
Пеперуда летяла, летяла*
2,
и със слънчево зайче играла
сред цветя и магарешки трън,
без да знае, че просто е сън*
3,
че е просто човека оттатък,
който спи непробудно в тревата,
и че даже поет е била
с тези нейни огромни крила.
Пеперуда летяла, летяла
и с големия сън отлетяла
накъдето ѝ видят очите,
накъдето отиват душите.
Сред тревите без дъх си лежа.
За мен – истина. За вас – лъжа*
2.
11.
И колкото да бъбрим ретро:
живот, поезия, духовност –
битът надборва битието
и няма нищо безусловно.
И колкото да са проклети
въпросите – от памтивека
човек се ражда, блъска, свети
и тръгва след нощта полека.
„Напред! И все напред! Прогресът…“
А зад фасадата – все тая:
живот със много неизвестни.
И с детската мечта по рая.
12.
В нищо няма смисъл.
Хайде, усмихни се!
Отпусни юздите!
Докосни звездите!
Нека на сърцето
е добро и светло.
Нека на душата
е невероятно.
Хайде, отпусни се!
Хайде, забрави се…
Елена Алекова
*
1 Стара градска песен.
*
2 Е. А. „Природа“.
*
3 Стихотворението е игра в смисъла на даоистката притча „Сън“.
Елена Алекова Христова — болгарский поэт, эссеист, переводчик (с русского и белорусского языков), литературный критик, журналист.
Тексты оригиналов двенадцати стихотворений из книги лирики «Каквото… (Центонини)» (2015), переведённых на русский язык А. Б. Керданом, предоставлены автором – Еленой Алековой.
«Центонины» – перевод отдельных стихотворений из книги Елены Алековой «Каквото… (Центонини)» – входит в раздел «Взгляд через плечо» сборника Александра Кердана «Оберег» (Екатеринбург, 2017. — С. 56-62)*.
* Оберег : стихотворения / Александр Кердан ; ред.: Н. А. Ягодинцева ; оформ.: С. В. Шангина. — Екатеринбург : Изд-во «АсПУр», 2017. — 126 с. — 16.5×12.0 см. — 500 экз. — (На с. 1 обл.: картина худож. Е. А. Щетинкиной «Идущий по воде»). — ISBN 978-5-904900-24-3.